Автор: ÉLUCID- Какво означава безнаказаност? Това е убедеността, че ако нарушиш

Автор: ÉLUCID

- Какво значи безотговорност? Това е убедеността, че в случай че нарушиш правото и главните човешки полезности, няма да бъдеш осъден, тъй че няма за какво да се притесняваш. И през днешния ден има диалектика на безнаказаността: Защо аз, Нетаняху, да спра моята ескалация, откакто нищо не пожертвам? Не пожертвам нищо като интернационалните наказания. Не пожертвам нищо като опцията за отговор на тези, които атакувам. Не пожертвам нищо във връзка с стабилността на моята държавна коалиция. Това е играта на безнаказаността. Безнаказаността не е единствено имунитет, това е и прилаганата тактика на власт и мощ.

- Винаги виждам с огромно страдание на изявленията “Ние ще изкореним тероризма ”. Добре виждаме, че гневът, който е неограничен, не може да бъде заглъхнал с оръдия. Именно това е определящото в тази история. Оръдието, което в миналото беше всемогъщо, през днешния ден към този момент не е.

- Дипломацията на безразличието е нещо безусловно необикновено! Това е дипломацията на “Не видях, гледах другаде. А, по този начин ли? ” или пък “Да, това е покъртително ”, “Да, ще прикани за въздържаност ”. Изключително двуличие е тази дефиниция, тя даже е мръсна! Видях при личните си студенти, че тази дипломация на безразличието към този момент не минава. При един 20-годишен младеж тя не минава. Дори да има малко публицисти в Газа, в този момент въпреки всичко има много фрагменти. Но държавните канцеларии се съпротивляват. Това е позволение за ликвидиране.

- И знаете ли, с цел да завърша с една персонална нотка, французин по майка, персиец по татко - написах книга, с цел да обясня това -, постоянно се питах за какво татко ми да е от низшата раса, а майка ми от висшата раса. Обичах еднообразно и двамата, смятах за висши и двамата. Мисля, че това към този момент отживява. Радвам се, че го видях.

Бертран Бади е от френско-ирански генезис (персиец по татко, по личните му думи), почетен професор в Парижкия институт за политически проучвания, профилиран в социологията на интернационалните връзки, и създател на голям брой значими писания като " L’Impuissance de la puissance " („ Безсилието на силата “), " Le Temps des humiliés " („ Времето на унизените “) и най-скорошния  " L’Art de la paix "  („ Изкуството на мира “). Неговите писания подчертават върху обществените, историческите и субективните фактори в основата на световните спорове, в това число взаимоотношенията на оскърбление, асиметрия и индивидуалност в тези спорове.

5 юли 2025 година

- Извън морализаторските и опростенчески пози, които непрестанно виждаме в телевизионните излъчвания, варварството, което в този момент виждаме, изключително в Газа, неизбежно има корени. Какво изяснява съгласно вас днешното израелско безчовечие, оттатък явно позорната офанзива от 7 октомври?

- Знаете ли, мисля, че на пракика още със основаването на страната Израел се наложи концепцията, че сигурността зависи извънредно от силата. Ако желая да пребивавам в сигурност, би трябвало да покажа, да употребявам и то да употребявам систематично силата си. Това ненапълно е остарялата реалистична традиция на интернационалните връзки, само че тя бе доведена до прекаленост в троен смисъл. Първо, тъй като в никакъв случай не е имало проект Б, т.е. опит да се намерения за взаимното битие на два народа, на две народи, на две страни. Имаше Споразумения от Осло. В оня миг, края на 90-те години, повярвахме, че израелската политическа класа е приела концепцията за взаимно битие, а по-късно тя доста бързо се изпари и през 2000 година към този момент не се говореше за нея. Така че отсъствието на проект Б докара до нещо, което е извънредно обезпокоително и което не видяхме или се престорихме, че не виждаме, а точно, че в случай че силата не проработи, би трябвало да се приложи още повече мощ. Това се назовава логичност на ескалацията. Вижте какво се случва от 2000 година насам, от неуспеха на Споразуменията от Осло, от неуспеха на Кемп Дейвид. Виждаме, че това е диалектика на репресията, при която няма различен излаз. Това е първият фактор за достигането до прекаленост.

Вторият, извънредно значим фактор за този пароксизъм, е, че Израел се построи като острието на западната цивилизация в Близкия изток. В началото смятах, че това е идеология, метод на опрощение, на легитимиране, само че виждаме, че нещата са доста по-сложни, че в действителност има западен блок, който открива реализирането си в Близкия изток посредством съществуването на Израел и който се показва в вечен боен съюз. Видахме какъв брой отрицателно реагира американското общество, университетските кампуси в Съединени американски щати на този припадък на принуждение. Това накара Джо Байдън и даже Тръмп да реагират, като поправят дискурса и реториката, само че на процедура нищо не се промени и те не престават да доставят оръжия - както президентът демократ, по този начин и президентът републиканец. Това е логиката на комфорта на съюза. Затова мисля, че би трябвало да следим какво значи “съюз ” в един глобализиран свят. Знаете ли, съюзът е откритие на европейците в един смален и стеснен подтекст, който беше подтекстът на Европа от Ренесанса до модерните времена, до 1945 година Проекцията на съюза, който е европейски механизъм, върху целия свят води до тази банализация на войната и в същото време до увърждаване на концепцията, че военната тактика в последна сметка е победоносна.

А има и трети фактор, факторът на безнаказаността, и той е доста значим. Какво значи безотговорност? Това е убедеността, че в случай че нарушиш правото и главните човешки полезности, няма да бъдеш осъден, тъй че няма за какво да се притесняваш. И през днешния ден има диалектика на безнаказаността: Защо аз, Нетаняху, да спра моята ескалация, откакто нищо не пожертвам? Не пожертвам нищо като интернационалните наказания. Не пожертвам нищо като опцията за отговор на тези, които атакувам. Не пожертвам нищо във връзка с стабилността на моята държавна коалиция. Това е играта на безнаказаността. Безнаказаността не е единствено имунитет, това е и прилаганата тактика на власт и мощ. Знаете ли, постоянно върша съпоставения сред Путин и Нетаняху, които си наподобяват в доста връзки. В украинския случай Путин, който беше агресорът в Украйна, не можа да се опре на концепцията за безотговорност. Той я заобиколи посредством БРИКС, посредством външни съюзи и така нататък, само че той въпреки всичко пострада. Нетаняху няма от какво да пострада, тъй че за какво да се притеснявя?

- Да, само че виждаме, че това държание поражда мощен яд. Гняв измежду палестинците, яд и измежду израелците. Как може да бъде обезвреден механизмът на гнева?

- Вие посочвате една значима характерност на актуалната интернационална система, която бих нарекъл постдвуполюсна, глобализирана. Гневът се трансформира във значим детайл в интернационалните връзки. Гневът постоянно е съществувал в историята. Но в миналото това беше доста благороден яд. Защо? Защото до наскоро обществата, народите, бяха отвън интернационалната система. Само аристократът, тип олигархия, можеше да даде израз на настроенията си и резултатът върху интернационалната игра беше много слаб. Днес, с войните от деколонизацията, гневът заема все по-централно място. Погледнете войната в Алжир - това е историята на яд и от двете страни. Защо този яд заема такова място? Защото в интернационалните връзки от ден на ден излизаме от класическата рамка на връзки сред страни, за Европа бих споделил просто връзки сред братовчеди, сред армии, съгласно доста акуратен и структуриран кодекс, достигайки до днешното обществено отнемане на интернационалната игра, която към този момент няма кодекс, няма правила, тъй като една страна по принцип се подчинява на интернационалното право - което не прави Израел -, само че народите се подчиняват на своята спонтанност.

Винаги виждам с огромно страдание на изявленията “Ние ще изкореним тероризма ”. Добре виждаме, че гневът, който е неограничен, не може да бъде заглъхнал с оръдия. Именно това е определящото в тази история. Това, което не разбираме и което ме връща към вашия въпрос, е, че оръдието, което в миналото беше всемогъщо, през днешния ден към този момент не е.

- Казвате, че този яд не може да бъде заглъхнал с оръдието. Но не подтиква ли точно той към воденето на война на заличаване? Защото в случай че оръдието не може да реши казуса, в случай че вие убиете всички, тогава ще смятате, че няма да има възмездие, няма да има ответна реакция на гнева, който сте разпалили. Този нрав ли поражда войната на заличаване?

- Това е доста забавно, тъй като когато разгледаме войните от деколонизацията, има един миг, в който колониалната мощ, провокирана и победена, схваща, че би трябвало да спре. За благополучие, след 1945 година - преди този момент беше друго, нямаше война за деколонизация, която до докара до цялостно заличаване на разбунтувалия се народ. Затова тези нации постоянно печелеха - те завоюваха в Алжир, в Мадагаскар, в Камерун, завоюваха в Кения и така нататък При колониалната мощ имаше някакво рационално отдръпване, т.е. “Няма да стигнем до заличаване ”. Това, да вземем за пример, беше решението на ген. Дьо Гол през 1962 година, самоуверено, само че доста рационално решение да спре един спор, за който знаеше, че не може да завоюва, до момента в който знаеше, че може да завоюва спора, който беше почнал в апела си от 18 юни 1940 година Интересно е да забележим тази разлика. Израел няма такива задръжки. Ще се поправя - държавното управление на Нетаняху няма такива задръжки. Така че това, което доста ме плаши за в бъдеще, в идващите дни, месеци, години, е, че, както споделих доскоро, няма проект Б, по този начин както самоопределението на алжирския народ беше проект Б, и че се върви към ескалация на силата, а ескалацията на силата води до това, което сподели Международния съд на Организация на обединените нации в своето разпореждане, а точно възникване на риск от геноцид и в този момент, уви, надминахме риска.

- Струва ми се фундаментално безсилието на силата, което вие теоретизирахте и развихте преди четвърт век. Как се разви то във времето? Защото колкото повече време минава, толкоз повече имате право. И по какъв начин то е илюстрирано в тази ситуация с Израел?

- Написах книгата в разгара на войната в Ирак, по време на военното настъпление на Съединени американски щати в Ирак. Идеята ми за безсилието на силата пристигна, несъмнено, от наблюдението на обстановката в Ирак, само че от един объркващ факт, който е, че това непрестанно се повтаря от Диенбиенфу, 1954 година Тогава бях доста млад, даже повече от млад, само че въпреки всичко си припомням. И помня каква контузия беше Диенбиенфу, тъй като този популярен човек, който беше ген. Дьо Гол, имаше доста мощна вътрешен глас за това в какво се трансформира светът, и той сподели няколко дни по-рано: “Франция не може да бъда победена в Индокитай, тъй като е по-силна ”. Да, по този начин е, само че не Франция беше победена в Диенбиенфу през 1954 година, а силата! И защото видяхме, че това се повтаря - спомнете си 30 април 1975 година в Сайгон, спомнете си унижението на американската войска в Сомалия през 1992 година, спомнете си и невероятното проваляне на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан, а по-късно господин Путин, който трябваше за няколко дни да влезе в Киев и да “денацифицира ” Украйна… Следователно тук в действителност има огромна мистерия в актуалната история, т.е. по какъв начин силата е систематично побеждавана, без значение коя е тя? Деклинистките тези в никакъв случай не ме убедиха. Грешно е да се каже, че Съединени американски щати са в крах. Грешно е да се каже, че Съюз на съветските социалистически републики при Брежнев са били в крах. От избрана позиция, те бяха, само че не това предопредели неуспеха на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. И бихме могли да продължим. Има нещо по-дълбоко. И какво е това по-дълбоко нещо? Това е механизъм в интернационалните връзки, при който действието на силата към този момент не работи. Защо? Защото след 1945 година последователно, само че ускорено, глобализацията размени интернационалната игра. А какво е глобализацията? Тази дума се употребява надлъж и нашир, само че не можем да я дефинираме. Глобализацията са три неща. Това е всеобщото включване. Тоест внезапно интернационалната система към този момент не е система на братовчедите, за която приказвах доскоро, а на всички. В интернационалната система има както централноафриканци, с 600-650 $ годишен Брутният вътрешен продукт годишно и на глава от популацията, по този начин и люксембургци със 120 хиляди $.  Това включване към този момент е извънредно мъчно за контролиране, а бедният разбра, че има средства за деяние, които не са персонално негови и са много ефикасни. Второ и на първо място, глобализацията е всеобща причинност. Какво има в основата на взаимозависимостта? Има две неща. От една страна, фактът, че мощният към този момент зависи малко от слабия. Защо? Поради енергийни аргументи, зареждане с сила, доставяне със първични материали заради демографския напън, заради огромния геотермичен баланс, заради огромния стопански и търговски баланс и, най-после и на първо място, глобализацията посредством всеобщата връзка сътвори механизъм на обществено заграбване на интернационалните връзки. Изведнъж силата към този момент не е чиста мощ. Чистата мощ е войска против войска, оръдие против оръдие. Днес силата е включваща, т.е. тя зависи, несъмнено, от вашата войска, стопанска система, само че и от положението на готовност на вашето общество, от разпространяването на хрумвания, модели, явления, които считам за капитал, които се назовават оскърбление, отмъстителност, разлики в субективността. Всичко това са значими детайли. Когато го кажете на един западен пълководец, внук или правнук на Клаузевиц, той споделя “Това няма значение ”. Написах книга за унижението през 2014 година, когато се убедих, че унижението е може би основният параметър в интернационалните връзки. Преди малко говорехме за гнева - унижението също поражда яд. И по какъв начин едно оръдие може да накара унижението да заглъхне? Оръдието задълбочава унижението, а не го заглушава. Смятате ли, че жителите на Газа, които през днешния ден са повече от унизени, от всичко това ще извлекат поуката, че израелското държавно управление е общително и ще би трябвало прилежно да го следват?

- В Газа филантропичната равносметка е ужасяваща. Мислех си за това, което виждаме през последните седмици - този двоен стандарт не е от през вчерашния ден, както знаем, само че въпреки всичко се стига да карикатурни положения. Видяхме десетки репортажи, в които израелци описват, че не са спали добре през нощта, че е имало боязън, ракети, че са били в леговище - ох! ах!,  вероятно има трима ранени и че това е извънредно. А по-късно виждаме едно малко известие за 53-ма убити в Газа, тъй като са бомбардирали хора, които чакат да раздадат брашно. В последна сметка, виждаме двойния стандарт. Разбира се, няма репортажи от Газа, тъй като публицистите са убивани - има 230 убити публицисти! Журналистът целеустремено е взиман на мушка и убиван, точно тъй като е публицист, който свидетелства. Как си обяснявате това помрачение и по какъв начин ще реагират тези нации, по какъв начин ще гледат на Запада в този подтекст? При състояние, че има всевъзможни свидетелства, видеозаписи, които се споделят в Инстаграм.

- Мисля, че в действителност не си даваме сметка за огъня, който подпалваме на планетата, тъй като има един главен принцип, правилото на правилата, който в Аристотеловата традиция бихме нарекли Bonorum communio, общността на положителните хора, и той е, че един човек коства колкото всеки различен човек, че един труп коства колкото всеки различен труп. Всичко минава оттова. Тоест, когато имате възприятието, че гибелта на вашия наследник, на вашата щерка няма значение, вие неизбежно и автоматизирано изпадате в яд, който ще нанесе други вреди и надлежно ще провокира други насилия. Този принцип на правилата, който съгласно мен е основата на хуманизма в интернационалните връзки, фактически не се съблюдава.

Все отново има два детайла на вяра и един детайл на обезсърчение. Две към едно: може би оптимизмът ще надделее. Да стартираме с отрицателното - това е дипломацията на безразличието, нещо безусловно необикновено! Това е  дипломацията на “Не видях, гледах другаде. А, по този начин ли? ” или пък “Да, това е покъртително ”, “Да, ще прикани за въздържаност ”. Изключително двуличие е тази дефиниция, тя даже е мръсна! Видях при личните си студенти, че тази дипломация на безразличието към този момент не минава. При един 20-годишен младеж тя не минава. Дори да има малко публицисти в Газа, в този момент въпреки всичко има много фрагменти. Но държавните канцеларии се съпротивляват в името на правила, за които говорихме доскоро. Това е злокобният, отрицателен детайл, който е тип позволение за ликвидиране.

Има два проблясъка на вяра и бих желал да акцентира на тях. Първо и обратно на това, което се споделя, има възобновление на правото, т.е. думата на правото се възражда. По време на Студената война никой не търсеше правото като съдия на връзките сред Вашингтон и Москва. Никога думата на Международния съд на Организация на обединените нации не е била слушана, дали е чувана не знам, само че слушана толкоз доста. Никога заповедите за арест, издадени от Международния углавен съд против Путин и Нетаняху, неговия министър на защитата и Яхия Синуар, т.е. по един в действителност повсеместен метод, а Синуар към този момент беше мъртъв, в никакъв случай не са имали такова влияние, подобен отзив. Радвам се, че думата на правото се слуша - ще ми кажете, че това са думи, да, само че това е повече от думи, това е формулиране. Тоест то споделя неща, които към този момент никой, даже да е с тапи на ушите, не може да твърди, че не е чул. Това е напредък за човечеството, тъй като тук приказва универсалното схващане.

Втората вяра е, че в това извънредно мъчение, което ще понесе, палестинският народ може да счита, че най-малко е спечилил борбата за международното публично мнение. В това, което се приказва в Съединени американски щати, към този момент има болшинство, което осъжда държавното управление на Нетаняху. Това, което се приказва в Европа, в университетските кампуси - в Европа, Франция, Съединени американски щати, Австралия, те махнаха, както биха споделили англосаксонците, превръзката от очите и ни накараха да погледнем действителността в очите! Това въпреки всичко е нещо ново и извънредно позитивно. И това публично мнение се активизира. Миналия месец 150 хиляди души дефилираха в Хага. 150 хиляди демонстрани в един незначителен град и най-много в едно местата, които преди бяха най-благосклонни към Израел. Бихме могли да продължим да изреждаме. Следователно обществата се трансформират и има израз на обществена сила.

- Това е правилно за обществата, правилно е за интернационалните организации, които значително осъдиха Израел, правилно е за неправителствените организации - “Амнести интернешънъл ”, “Хюман Райтс Уоч ”. Обществата, младите са чувствителни към това, и все пак не съумяват да го спрат. Не е ясно накъде отива Израел, какви са задачите му, само че това продължава. Бихме могли да си кажем, че израелското общество въпреки всичко ще реагира. Но социологическите изследвания демонстрират, че те поддържат, споделят “трябва да си тръгнат всички, това ще бъде още по-добре ”. Какъв е изходът? Защото това също поражда яд - всички са съгласни, само че това продължава. Ние не сме в положение да приемем един пакет от наказания против Израел, а приехме 18 против Русия. Достатъчно е да се одобри против Израел първия пакет, който беше натрапен на Русия. Израел не е Русия, той е напълно дребен. Отрежете достъпа му до SWIFT, наложете му мощни търговски наказания. Казват “Може би би трябвало да спре продажбата на оръжия ”. Не, направете същото нещо - блокирайте активите на централната банка, те доста бързо ще спрат. А не вършат нищо. Тръмп не прави нищо. Макрон не прави нищо. Европейски Съюз не прави нищо - това са 27 страни, неспособни да създадат каквото и да било.

- Има няколко страни, които минават към деяние. Има няколко дипломации - испанската, словенската, ирландската. Но вие имате право.

- Това са единствено думи. Дори не могат да преминат към деяние с тези наказания. Спасяват си достойнството. Но не е нужно да си избавят достойнството, а да спасят жителите на Газа.

- Тук стигаме до един значим миг в днешните интернационалните връзки, т.е. остарелият свят изцяло се провали. Така наречената интернационална общественост не съумя да се оправи. Тя не съумя да се оправи освен с израело-палестинския спор, само че и с руско-украинския спор, с спора в Конго, с спора в Судан, с спора в Сахел и така нататък Това е безусловно явно. Но ние сме в два свята по едно и също време. Защото този свят се трансформира, както споделих доскоро. Има останки от остарелия свят, който е изцяло неподвижен, даже е съизвършител на най-големи закононарушения и си представям какво ще написа в историческите книги след няколко века за държанието на нашите държавни управления. Но го има и този нов свят, който е светът на глобализацията, светът на едно човечество, което се построява още веднъж и което има напълно друга визия. Разделението сред тези два свята е извънредно. Когато забележим какъв брой неуместно формалният свят, институционалният свят се отнася към световните провокации! Знаете ли, че гладът предизвиква гибелта на 10 млн. души в света годишно. 10 млн. души мъртви годишно е еквивалентно на осем офанзиви на ден в продължение на една година против Световния търговски център. Когато бе осъществена офанзивата против Световния търговски център, мислехме, че планетата ще спре. Това са 10 млн. дами, мъже и деца, които умират от апетит всяка година, само че кой ви приказва за тях? Виждали ли сте най-малко един път телевизионните вести в 20 ч. да се занимават с тази тематика? Това е точният облик на това, за което приказваме - един безконтролен свят на виновни лица и един нов виновен свят, на който не разпореждат никаква отговорност. Един ден това ще стане, тъй като общественото в история постоянно е вървяло преди политиката.

- Много говорихме за Израел. Има една страна, за която не говорихме в тази тъжна игра в Близкия изток. Това са Съединени американски щати, които играят много двойствена игра - един ден ви изясняват, че Газа е супер, че скоро там ще създадат хубави курорти като в Съединени американски щати - задоволително е да се смени остарелия народ с нов - това са невероятни неща, има видеа на американския президент в Туитър. А след това бомбардират Иран, стопират и споделят “Не, не, стига толкоз толкова, в този момент ще има мир, желая Нобелова премия за мир ”. Мислите ли, че има риск Съединени американски щати да изоставят Израел, във всеки случай да имат по-неутрална позиция поради интернационалния напън, както и поради натиска вътре в американското общество? Електоратът на Тръмп споделя “Да създадем Америка още веднъж велика ” не значи “Да създадем Израел още веднъж популярен ”. Как анализирате тази комплицирана позиция на американския президент?

- Обяснението на всичко, което казвате, е в социологическите промени в Съединени американски щати. Спомнете си края на предишния век. Спомнете си времето след рухването на Стената - това беше “краят на историята ”. Това беше заглавието на една книга, за която към този момент никой не приказва, тя беше краткотрайно въодушевление. Но това беше концепцията, че Съединени американски щати са спечелили и че американският модел ще стане повсеместен, че Съединени американски щати са измислили глобализацията, което е неуместно, само че това беше в главата на хората по това време и че тя ще донесе благополучие на Съединени американски щати и на всички. Зад всичко това стои фамозната Чикагска школа, Милтън Фридман и останалите. А когато влязохме в идващия век, доста бързо сменихме тона. Видяхме, че действителността е доста по-сложна. И ще ви кажа една сензационна вест: забелязахме, че глобализацията е глобализирана. Тази динамичност, за която говорехме доскоро, в последна сметка донесе повече изгода на влизащите, в сравнение с тези, които към този момент бяха в този свят. Американското общество брутално откри, че Китай извлича повече изгода от глобализацията, в сравнение с американската междинна класа. Това е правилно - трудовете на Бранко Миланович, да вземем за пример, доста ясно демонстрират действителността на нещата. Всичко това сътвори някаква носталгия по старите времена, оттегляне, което доста бързо докара до America first (Америка на първо място) и до популистки вятър, който се изрази в това държание на прибиране у дома, затваряне на вратите и прозорците, ключалки, капаци на прозорците и така нататък, което породи цяла серия явления, които се назовават шовинизъм, суверенизъм, който беше противоположно течение, само че също до идентитаризъм, протекционизъм, супремасизъм. Всичко това беше реакция на разочарованието от глобализацията и то доста бързо преля в Европа. Тоест това е феномен, който доста бързо стана мета-американски. Но в Съединени американски щати имаше един господин, който разбра какво може да извлече, от позиция на изборния маркетинг, от този огромен боязън и огромно отчаяние, бих споделил от фрустрацията на американското общество, и той измисли формулировката Make America Great Again (Да създадем Америка още веднъж велика), която дава отговор изцяло на упованията и стремежите на американския народ.

Интересеното, поразителното е, че в Русия редом протичаше същият развой, в името на същата носталгия по изгубеното господство. В Съединени американски щати това беше чувството, че не са съумели да завладеят изцяло света, да реализират този “край на историята ”. В Русия това е носталгията по отминалото време. И всичко това се съединява, с цел да докара до два извънредно забавни феномена. Първият феномен е желанието да се реинвестира в предходната политика. Преди малко говорех за остарялата политическа интернационална система и за този нов свят, който се построява под краката му. Тук има предпочитание за възобновление на политическата система, която изведе доста високо американската мощност и съветската мощност. И, второ, от това произтича някакво единодушие, което изяснява за какво Тръмп и Путин се схващат. Има единодушие да съживят дуета Никсън-Брежнев. Всичко това води до една идея за силата, от която са ампутирани правото и полезностите.

Тръмп не се интересува да носи нови полезности, а Путин се интересува единствено от преработването на обичайните полезности, тъй като те са политически атрактивни, както измежду личното му население, както и измежду доста принцове, от Орбан до доста южни принцове, които виждат в култа към традицията метод да утвърдят властта си.

- Но не реагират ли Съединени американски щати с такова принуждение, с цел да защитят ползите си, или това е просто резултат от неуспеха или изоставянето на дипломатическия път?

- Големият американски икономист Уолт Ростоу, който беше помощник-секретар в Държавния департамент, споделяше, че Съединени американски щати в никакъв случай не са имали дипломация и външна политика. Мисля, че това е фундаментално правилно. Съединени американски щати постоянно в своята история и може би поради позицията си в света са практикували дипломатически егоцентризъм, т.е. всичко се провежда към Съединени американски щати. Съединените щати са огромни, към този момент имат задоволително проблеми с тази федерация на 50 щата, няма да се занимават с другите. И когато попитате един студент, пристигнал от огромен американски университет, както направих, за прилежащите страни на Китай, той ще ви отговори “Гватемала ”. Тоест това е безусловно незнание за това какво съставлява светът. Проблемът за Съединени американски щати през днешния ден е по какъв начин да се препозиционират в света, а не каква дипломация да имат в света. Затова Тръмп толкоз елементарно откри, че съюзите са по-интересни. Съюзът е не толкоз контракт за честност сред страни, които споделят едни и същи полезности, колкото инструмент за доминация и надмощие на Съединени американски щати. Днес хегемонията се гради посредством съюзи и виждаме дребните европейци да молят осъществявания с пренебрежение Тръмп, наричайки го даже “татенце ”, да остане аставник на къщата.

- Видяхме огромен пожар в Близкия изток с войната сред Израел и Иран, с изключение на в Газа, израелските офанзиви се разпространиха в доста страни - Ливан, Сирия, в този момент в Иран. Докъде може да се уголемява този спор? Може ли да докара до доста по-широк спор, рисков даже за нашите страни?

- Не обичам да се приказва за международна война, тъй като това значи, че днешният интернационален подтекст е същият, както през 1914 или 1939 година В подмяна на това, аз приказвам, и даже бях в основата на концепцията за глобализирана война. Тоест, който и да е спор през днешния ден, без значение какъв е той, е глобализиран, т.е. по един или различен метод включва всички. Така че мисля, че старите облици нямат място през днешния ден.

Има районен резултат. Характерно за глобализацията е, че съживи огромните райони в света. Има един район, който Съединени американски щати първи нарекоха по този начин - администрацията на Джордж У. Буш, Greater Middle East (Големият Близък изток). Този Голям Близък изток има единение. Мисля, че тактиката на Израел е да има нуклеарен монопол и затова монопол върху военната мощ в този Голям Близък изток. Не виждам по какъв начин тази ужасна сама по себе си конфликтност би могла да надвиши границите на този Голям Близък изток, с цел да отиде в Южна Азия или Африка. Това не значи, че Южна Азия или Африка не са забъркани в този спор, което е феноменът на глобализираните войни, само че те не са същият терен, не са в същото пространство.

- Говорите за нуклеарна мощ, явно това е в центъра на последния спор. Какво мислите за този смут към иранската нуклеарна стратегия, която, както ни споделя Макрон, е екзистенциална опасност за нас? Наистина ли Иран е опасност?

- Трябва да ми обяснят с какво Иран би бил по-голяма опасност, притежавайки нуклеарно оръжие - с което той не разполага през днешния ден!-, в сравнение с би бил “ултралибералният ” режим на господин Ким Чен Ун в Северна Корея - уповавам се, че схванахте иронията, или пръстът на господин Путин върху съветския нуклеарен бутон, или нуклеарната мощност на Съединени американски щати. Ще ви напомня, че Съединени американски щати са единствената мощ, употребила в миналото нуклеарно оръжие. Какво прави Иран по-опасен? След 50-годишно разсъждение по този начин и не открих с какво. Мисля, че има някаква субективна визия, която граничи с расово съмнение, трансформирайки иранеца по-опасен от севернокорееца, руснака или американеца, или израелеца. Защо сме сигурни, че страна, която е подготвена да отстрани цялото население на Газа, един ден няма да употребява нуклеарното оръжие?

Така че всичко това ми се коства доста хипотетично. Има други детайли. На първо място, МААЕ изяснява развиването на Иран в областта на обогатяването на уран, само че в никакъв случай не е говорила за операционализация и функционалност на нуклеарното оръжие. Знаете, че всяка есен, от повече от 10 години насам, господин Нетаняху изнася речи в Организация на обединените нации, обяснявайки ни, че Иран е напът да се снабди с него. Но той към момента го няма. И тук ще изтъквам президента Жак Ширак, който споделяше: “Ако Иран има нуклеарно оръжие, няма да може да си послужи с него, тъй като в случай че го употребява, за две минути Техеран ще бъде изцяло погубен ”. Това е действителността. Така че фактически има комбинация от стратегически предлог и пренебрежително надменност по отношение на един народ, който елементарно може да бъде показан като безчовечен народ. Можем да приключим с тази фраза на великия Виктор Юго, който в “Клетниците ” споделяше: “Предпочитам варварите на цивилизацията пред цивилизованите на варварството ”. Трябва да се намерения над това.

- Повече от петдесет години анализирате интернационалните връзки. Виждали сте доста разтърсвания в международния ред. Как гледате с този опит на развиването на света?

- Аз числя се към едно любопитно потомство, тъй като съм роден в един свят и ще умра - уповавам се не на следващия ден сутринта, в различен свят. Роден съм в международен свят, който беше изцяло кодифициран от разпоредбите на Студената война, и ще умра в глобализиран свят, който е напълно различен, има напълно друга граматика и към момента чака своите правила, има потребности от свои правила! Така че има голяма бездна сред това, което съм научил, и действителността, която откривам във всекидневието. Имайки поради това и с цел да приключим с оптимистична нотка, въпреки всичко виждам с течение на годините, на десетилетията в моя живот, че човешкото се демонстрира и се утвърждава. Някога светът, който не беше евро-американски, беше третият свят, беше това, което назоваха с един ужасяващ термин - външна страна. В университета научих, че има център - евро-американският свят, а има и външна страна. Приблизително две трети по това време, в този момент е доста по-голяма част от човечеството, живееше в периферията. Това завърши. Това завърши, тъй като се наложи универсалното човешко и то се наложи посредством едно разбиране, за което не успяхме да поговорим, което е Глобалният Юг, разбиране, в което имам вяра субективно, не обективно, тъй като обективно няма нищо общо сред Гамбия и Китай. Но субективно считам, че има памет за унижението и предпочитание за шерване, което е общо. Това е доста значимо. Формира се същинско човешко  и тези, които в миналото господстваха, не понясат, че човешкото измества западното, т.е. това, което въплъщаваше разсъдъка, универсалното. Това е извънредно.

И знаете ли, с цел да завърша с една персонална нотка, французин по майка, персиец по татко - написах книга, с цел да обясня това -, постоянно се питах за какво татко ми да е от низшата раса, а майка ми от висшата раса. Обичах еднообразно и двамата, смятах за висши и двамата. Мисля, че това към този момент отживява. Радвам се, че го видях. Радвам се, че Жюл Фери към този момент не е в същинския нравствен Пантеон.

- Стигнахме до края на това изявление. Много благодаря! Ще ви задам обичайния ни въпрос: Кое съгласно вас е известно на малко хора, а заслужава да бъде известно на всички?

- Ще имам нескромността да планирам моята индивидуалност, само че ненапълно това беше смисълът на вашия въпрос - аз съм съм доста разпален по африканско изкуство. Африканското изкуство постоянно надълбоко ме е привличало, разпалваше колекционерския ми усет и мисля, че с помощта на африканското изкуство открих две неща. Открих универсалното, т.е. различен смисъл на естетиката,  открих и човешкото, тъй като африканският човек, в своето страдалчество и наслади, е съумял да съобщи фундаменталните черти на човешкото чрез идея за скулптурата, в която изразителността надвива над изобразяването. Нескромно се приближавам до Пикасо. Пикасо направи гражданска война в западното изкуство, откривайки маска фанг от Северен Габон. Мисля, че това е красива история, тъй като там стартира универсалното. Универсалното е откриването у другия на благосъстояние, което освен ти имаш. Докато това, на което ни учат през днешния ден, е, че би трябвало да заключим своето благосъстояние, с цел да не бъде нечисто от това на другите. Тази превъзходна случка на африканското изкуство, която е безусловно невероятна, за мен е мярката на този нов свят.

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова